Ще ти бъде ли тъжно,
когато умра?
Ще пророниш ли сълза,
затова, че ме няма?
За хубавите мигове,
изживяни с любов.
За мечтаните дни
с трепет и вярност.
Винаги страдах,
с теб преживявах,
когато те виждах
да рониш сълзи.
От вълнение и обич,
за прочетения стих,
от направено добро
и думи за благодаря!
Възвишено и човешко
да видиш такава сълза,
тихо да се стича,
излязла от душа.
© Елена Всички права запазени