Ще ти бъде ли тъжно,
когато умра?
Ще пророниш ли сълза,
затова, че ме няма?
За хубавите мигове,
изживяни с любов.
За мечтаните дни
с трепет и вярност.
Винаги страдах,
с теб преживявах,
когато те виждах
да рониш сълзи.
От вълнение и обич,
за прочетения стих,
от направено добро
и думи за благодаря!
Възвишено и човешко
да видиш такава сълза,
тихо да се стича,
излязла от душа.
© Елена All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
