Сълза на Български език
СЪЛЗА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
... понякога си плача без причина,
дори самият аз не знам защо –
като изляза в Морската градина,
треперя като есенно листо.
Не знам дали от трите светли бири,
или – че си отивам от света?
Или защото Господ ме отсвири? –
щом светлите си рими му чета.
И в този миг приличам на детенце,
в миг изтървало своя сладолед! –
във свят, залостен с пранги и кепенци,
кой ме брои изобщо за Поет?
В поредната си римна обиколка
не съм сюблимен, нито съм велик.
Запея ли – ще бъда тиха болка.
Преглътна ли сълза, ще бъда вик.
По-мъдър от канадската секвоя,
ще ви го кажа – дървен философ –
красиво си отиваме – от тоя
свят, озверял за шепичка Любов.
Дано ви милне сянката ми птича?
Ще ви събудя утре с: – Чик-чирик!
Аз бях Поетът, който тихо срича
сълзата си на Български език.
28 януарий 2023 г.
гр. Варна, 13, 55 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
