Сълза по стъклото пълзеше
Моите стъпки, недей, не мети,
когато снегът е полегнал на прага!
Старите порти за мен разтвори
толкова топла и драга.
Моята шепа, недей, не изпускай!
Ний сме далече, но не сме си далечни!
Нежните устни, толкова вкусни,
ще нося в душата си вечно!
Недей го забравя! Недей го бълнува,
между нас което не беше...
С капчици малки дъждът зарисува.
Сълза по стъклото пълзеше...
Моята шепа, недей, не изпускай!
Ний сме далече, но не сме си далечни!
Нежните устни, толкова вкусни,
ще нося в душата си вечно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Извини ме, (който и да си), защото си напълно неизвестен за мен, но дори и да ми беше, с моето най-голямо уважение, ще ти съобщя, (както беше едно време) - Ти, най- малко си този, който ще ми забранява нещо в този сайт.