Моите стъпки, недей, не мети,
когато снегът е полегнал на прага!
Старите порти за мен разтвори
толкова топла и драга.
Моята шепа, недей, не изпускай!
Ний сме далече, но не сме си далечни!
Нежните устни, толкова вкусни,
ще нося в душата си вечно!
Недей го забравя! Недей го бълнува,
между нас което не беше...
С капчици малки дъждът зарисува.
Сълза по стъклото пълзеше... ...