21.04.2009 г., 6:43 ч.
Сълза под крило
Сълза под крило
Разбирам, любовта ми ти досажда,
измъчва те и в полунощ докрай.
А тя довчера беше глад и жажда,
и порив към изгубения рай.
Тя бе далечна и недостижима,
и всичко туй, което днес не е.
Не помниш ли, че ти за да я имаш
си падала пред мен на колене…
ръцете ми си топлила с дъха си,
от локвите си пиела вода.
А аз съм те обикнал много късно…
И някак безнадеждно. За беда.
И ти по женски може би лукава
ми казваш, с глас доволно отегчен,
че моята любов те задушава…
А гледаш мен. Или поне през мен.
Защото тази обич ти е чужда,
по-мрачна и от хор за опело.
Но само тя и само тя при нужда
за теб сълза ще свие под крило…
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!!
-
Възхищавам ти се! 6
-
Страхотно е, много ми допада стилът ти! Да предадеш нещо толкова сложно и лично, по толкова семпъл начин - майсторство! Поздрав !
-
За отишлата си обич е написано толкова много, но тази "Сълза под крило" ще я запомня!...Себераздаденост,скътана при вечните неща, грижливо опазена в красотата на спомена и гледаща право в очите на истината...Когато посрещаш липсата на взаимност с обич по този начин -без показност, без вик и с мъдрата осъзнатост на отчуждението, твоята сълза, скрита под крилото е благородство свише,
Ваше Благородие! Благодаря за красивата поезия! -
Този стих ме разби!
(...отвсякъде Е!) Остави ме без думи!
(силно-обичащо-нежно) Невероятно... -
^^^ Много силен стих, за силна любов!
-
Понякога обикваме твърде късно,докато се усетим и чувствата на отсрещния вече са отлетели...
-
Изящно като форма, драматично с трагични нотки, мъдро и саможертвено!
-
Под крилото си ви приютих като сълзи, приятели:
akonitin (Никодим Сертов)
Стойна_5912 (Стойна Стоянова)
sama86 (Сама Обезкрилена)
Есмералда (Мая Йонкова)
hapka-kapka (Капка По капка)
Довереница (Дочка Василева)
doreto66 (Келено Дарк Харпи)
5907077 (Валентина Харизанова)
marioni (Мария )
Aneta_kz (Анета Джурова)
anahid (Анахид Чальовска)
Човек (Анна Станоева)
кф99 (Диди Ф)
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
NewClearFear (Георги Димов)
Illana (Ева Адамова)
iseva (Юлиана Исева)
re4o (Стефан Николов)
Djein_Ear (Джейни Тодорова)
Елишка (Елица Стоянова)
lips_of_angels
Вил (Виолета Зашева)
yotovava (Валентина Йотова)
dar4e_to (Елопа Щурм Харпи)
линасветлана (Светлана Караколева)
darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева)
Ваше Благородие -
Хех, навлязъл си във втория характерен житейски сюжет.
Поздрави! -
Тук съм!
-
...А аз съм те обикнал много късно…
И някак безнадеждно. За беда...
ЗАЩО? Защо си чакал толкова? Защо не си оценил обичта, която си имал, преди да я изгубиш?
Все пак - разкошен стих! -
Хубаво, "за теб сълза ще свие под крило", определено не можах да се въздържа да не те посетя. Стихът ти е окъпан от отчаяние на излъгани чувства - въздейства и разгръща, обсипва душата с нежност, гъделичка мислите - не пропускаме ли любовта си, която винаги е била до нас - отдадена безрезервно.
Харесах. 6.
п.п.
Покани ме в гнездото на поезията, но аз смятам за мъничко да се поотегля от нея - правя някакви бегли опити в прозата. Прозата е също голямо предизвикателство - пише се с определено по-трудно, трябва не само изказ, но и сюжет, действие, развитие, детайли, но както казах прохождам...
Давам си почивчица! -
Аплодисменти!Красива и болезнена искреност...
-
Ивайло,прекрасен стих!!!Питам се,дали тази любов е истинска или просто е искала да докаже,че може да те има?!? Ако е така,трябва ли да се измъчваш за това?!?Някъде там те чака Истинската и бъди сигурен,че сърцето ти ще я открие!!!Пожелавам ти истинския Рай,от сърце!!!
-
Чиста сълза, родена от всеопрощаваща любов!
-
!!!
-
Човешката природа има уникалната способност да се насища на това, което е постигнала трудно и да ламти за следващото... Стихът ти ми хареса, Ивайло, много. Силен е.
-
Само да вметна, че наминах
Много е уютно на твоята страничка. -
Милостовото сърце пълно с нежна обич, което умее да прощава, а толкова оторвна болка трябва да преглътне и пак да оцелее,и пак да обича.
-
За сълзата, Ивайло! Прегръдка!
-
Добре си го рекъл
-
Великолепно!!!
-
"Сълза под крило" - най-истинската!
Прекрасен е стиха ти Ивайло! -
Всеотдайна любов, даже прекалено!
Хубав стих, Иво! -
!!!
Да!И на мен много ми хареса! -
Умееш да докосваш с поезията си! Искрени поздравления!
-
красиво до болка!
-
Възхищения!!!
-
"Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, далечното гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола."
От край време е така. Всеки иска каквото няма... докато не го получи. Поздрав! Много ми хареса. Както всичко от теб. -
...
Нюансите на Любовта - от Екстаза до Болката...
А за Теб...? Какво ли крило ще е нужно да приюти Поета в Теб...?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но го потърсих и тук - от любопитство, защото даде заглавие на новата ти стихосбирка, Ивайло.
Според мен, тук отразяваш една от същностните особености на любовта, която е причина за много сърдечни драми. А именно: че Тя, Любовта не идва , когато я повикаме, когато сме намерили достойния човек, който ни се врича до жертвоготовност...
Тя идва, когато сама реши; може би в най-неподходящия момент.
Така си и тръгва...
И тогава - най-достойното поведение е искреността на двамата, честното и открито отношение един към друг.
Точно така постъпват Лирическите в този твой стих, Ивайло.
И аз те приветствам за това мъдро послание...
Светъл поздрав- с пожелание за весели и споделени Празници!