Сълза под крило
Сълза под крило
Разбирам, любовта ми ти досажда,
измъчва те и в полунощ докрай.
А тя довчера беше глад и жажда,
и порив към изгубения рай.
Тя бе далечна и недостижима,
и всичко туй, което днес не е.
Не помниш ли, че ти за да я имаш
си падала пред мен на колене…
ръцете ми си топлила с дъха си,
от локвите си пиела вода.
А аз съм те обикнал много късно…
И някак безнадеждно. За беда.
И ти по женски може би лукава
ми казваш, с глас доволно отегчен,
че моята любов те задушава…
А гледаш мен. Или поне през мен.
Защото тази обич ти е чужда,
по-мрачна и от хор за опело.
Но само тя и само тя при нужда
за теб сълза ще свие под крило…
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
