Сълза подир сълза,
молба подир молба...
Този вечен кръговрат
изтърква ми сърцето... плача...
И се повтаря ли повтаря
и дни, и седмици, години...
Като прилив на вълна-цунами,
пагубно бедствие за любовта ми.
А след нея... пак сълзи,
защото без любов света не се върти
и моят свят спира,
а с него и дъъхът ми... нима смъртта ми идва?
Сълза подир сълза,
неясен е финалът,
но дори начало няма,
моят кръговрат си е вечен, както е в природата...
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени