Понякога е нужно да поплачеш,
дори да нямаш никаква причина.
Тогава млъква обезсилен здрачът
и плахо диша утрото в комина.
Трепти просторът от безброй светулки,
бездумни са световните поети.
Защото мама вчера беше тука.
И стъпките ѝ в мрака още светят.
---------------------
П.П. - Писано е без повод
© Валентина Йотова Всички права запазени