Apr 26, 2018, 8:52 PM

Сълза за мама 

  Poetry » Phylosophy
691 11 12

Понякога е нужно да поплачеш,

дори да нямаш никаква причина.

Тогава млъква обезсилен здрачът

и плахо диша утрото в комина.

 

Трепти просторът от безброй светулки,

бездумни са световните поети.

Защото мама вчера беше тука.
И стъпките ѝ в мрака  още светят.

---------------------

 

П.П. - Писано е без повод

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??