31.03.2009 г., 18:01

Сълза за сълза (Откакто любовта ме промени)

1.7K 0 18

Аз не отмъщавам

никога!

Лесно прощавам

и непростимото.

Подарявам

всичко -

дори най-любимото.

Раздавам се

до последната троха...

Ти ли уби тази жена?

Сега

цяла вървя против себе си!

Погазвам

всичките си ценности,

събирани с години.

Загърбвам достойнството си.

Опетнявам честта си.

(А беше толкова бяла!)

Вървя като ослепяла

и падам,

и ставам,

и падам отново...

Но винаги съм готова

да разболея паметта,

да разкъсам очите,

да изтръгна смеха

от гърдите.

Аз мога! Аз мога!

Само за да си отмъстя!

Само за да ти върна

болка

за моята болка!

Сълза за сълза...

О, аз ли съм, Господи, тази жена?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен стих! Зад болката прозира една категоричност на чувството, която придава достойнство и чар на изразената позиция.
  • Харесвам те и в тази форма!!!
  • Много ми хареса! Много!
    Поздравления!
  • Благодаря за вниманието Ви, Приятели!

    Анна, този стих, както и всички останали Бели стихове, съм ги писала доста отдавна.Сега и аз предпочитам другата формаХубав ден и на теб
  • Добър залог - сълза за сълза...
    Харесах!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...