Mar 31, 2009, 6:01 PM

Сълза за сълза (Откакто любовта ме промени)

  Poetry » Love
1.7K 0 18

Аз не отмъщавам

никога!

Лесно прощавам

и непростимото.

Подарявам

всичко -

дори най-любимото.

Раздавам се

до последната троха...

Ти ли уби тази жена?

Сега

цяла вървя против себе си!

Погазвам

всичките си ценности,

събирани с години.

Загърбвам достойнството си.

Опетнявам честта си.

(А беше толкова бяла!)

Вървя като ослепяла

и падам,

и ставам,

и падам отново...

Но винаги съм готова

да разболея паметта,

да разкъсам очите,

да изтръгна смеха

от гърдите.

Аз мога! Аз мога!

Само за да си отмъстя!

Само за да ти върна

болка

за моята болка!

Сълза за сълза...

О, аз ли съм, Господи, тази жена?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силен стих! Зад болката прозира една категоричност на чувството, която придава достойнство и чар на изразената позиция.
  • Харесвам те и в тази форма!!!
  • Много ми хареса! Много!
    Поздравления!
  • Благодаря за вниманието Ви, Приятели!

    Анна, този стих, както и всички останали Бели стихове, съм ги писала доста отдавна.Сега и аз предпочитам другата формаХубав ден и на теб
  • Добър залог - сълза за сълза...
    Харесах!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...