Сълзата
Сълзата
Защо е топла тази сълза,
която се стича по твоето лице?
Защото идва тя направи от душа,
изгаря ти лицето и боли твоето сърце.
Защото чувството е живо в твоята душа,
не е изстинало, не се е превърнало то в лед.
И появява се усмивката, няма я вече твоята тъга,
изправяш се, поглеждаш и с вяра продължаваш напред.
Защо сълзата е толкова солена питаш ме сега,
сякаш извира тя от далече, от синьото море.
Защото то единствено разбира нашата душа,
и стопля ни с ласката си(вълна') нашето сърце.
И нека сълзите ни са плод на обичта и радостта,
да правим добро, за хората добри дела.
И нека да не искаме отплата а едно благодаря,
и да няма на лицето ни сълза от болка и тъга!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
