4.01.2014 г., 19:13

Сълзата Божия...

2.2K 0 34

 

 

 

                     Сълзата Божия

 

 

По бузата

на Господ – Бог

се стича,

животът ми

като Сълза

незрима...

Въздъхва Господ...

Бърше със ръка

пресъхващата

в тлен Сълза...

Но тръгва нова,

в нейната следа...

В онази –

детската

е моя див

стремеж,

да се преродя

във спомен,

да ме има...

А на мен

ми стига

тихият копнеж,

Сълзата си

да пресъздам

във рима...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...