Сълзата на палача
Те бяха братя. Майка и баща
ги учеха и нежно, и сурово,
да бъдат хора, верни на честта
и нищо да не чакат наготово.
Но избор (или дяволска съдба) -
единият вървеше с твърди стъпки,
а другият залитна към греха
и стана непрокопсан, лош престъпник.
Споминаха се - всеки по реда,
родителите. В гроба ги зариха,
а пътищата ширни на света
за дълго синовете разделиха.
Не беше умен възрастният брат,
но честно бе сърцето му кораво
и той избра си тежък занаят -
да служи на безмилостното право.
Присъди изпълняваше безброй,
трепереха от страшната му сила -
кошмарен, справедливо зъл герой
със мантия, лицето му покрила.
Със мисъл за изпълнен дълг богат,
заспиваше доволен. А в съня му
спохождаше го малкият му брат -
умник и веселяк със чар измамен.
Хитрец израстна малкото момче,
от труд и грижи бягаше далече,
готов живот и чест да отрече
и блатото надолу го повлече.
Професия - негодник и крадец
и цар на комарджиите злославни,
но иначе - усмихнат хубавец,
любимец на жените леконравни.
Затънал в кал и мерзост до уши,
проклинаше добрите, честни хора,
но в миг един, фатално май сгреши -
уби човек и влезе във затвора.
Натам се знае. Съд и ешафод,
тълпите присмехулци на площада...
Поредният окаян, дрипав скот
очакваше зловещата награда.
Пристъпи със усмивка на уста,
ни страх, ни разкаяние показа.
Под манията черна не позна
служителя на правдата омразен.
Търкулна се порочната глава,
за злия гений няма кой да плаче...
Последна прошка беше за греха
една сълза в окото на палача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
