19.07.2011 г., 19:37

Сълзи

615 0 0


Дъждът пролива своите сълзи

и бавно напояват те земята,

духат бурни ветрове и хали

из гори, поля, върхари.

Дъждът защо ли плаче и тъжи,

защо пролива своите сълзи?

Видял какво ли не в света,

плаче той за малко топлина.

Сълзите на дъжда са тъй студени

и крача аз, навел глава,

не усещам, че навън е тъй студено,

тъжен и самотен съм сега.

Тъгувам аз, сърцето също плаче,

но очите ми са сухи, без сълзи,

любовта от мене си отиде,

отне ми вярата дори.

Сълзите на дъжда ме карат

да си спомням за една жена,

безкрай се питам ден и нощ

къде отиде любовта.

Една любов безславно си отиде,

защото ревността я завладя,

сега съм беден, тъжен сам,

къде отивам, аз дори не знам.

Дъждът пролива своите сълзи

и почвам с него аз да плача,

но сълзите на дъжда са тъй студени,

а моите горчиви и солени.

Солени са сълзите ми в очите,

солени са и морските вълни,

те разбиват се със шум в брега,

а аз потъвам в свойта самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...