Jul 19, 2011, 7:37 PM

Сълзи

  Poetry » Love
617 0 0


Дъждът пролива своите сълзи

и бавно напояват те земята,

духат бурни ветрове и хали

из гори, поля, върхари.

Дъждът защо ли плаче и тъжи,

защо пролива своите сълзи?

Видял какво ли не в света,

плаче той за малко топлина.

Сълзите на дъжда са тъй студени

и крача аз, навел глава,

не усещам, че навън е тъй студено,

тъжен и самотен съм сега.

Тъгувам аз, сърцето също плаче,

но очите ми са сухи, без сълзи,

любовта от мене си отиде,

отне ми вярата дори.

Сълзите на дъжда ме карат

да си спомням за една жена,

безкрай се питам ден и нощ

къде отиде любовта.

Една любов безславно си отиде,

защото ревността я завладя,

сега съм беден, тъжен сам,

къде отивам, аз дори не знам.

Дъждът пролива своите сълзи

и почвам с него аз да плача,

но сълзите на дъжда са тъй студени,

а моите горчиви и солени.

Солени са сълзите ми в очите,

солени са и морските вълни,

те разбиват се със шум в брега,

а аз потъвам в свойта самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...