Сълзи от очите на Бог

Заваля, но през лятото сухо

тук със месеци дъжд не вали,

само вятър подухва и кухо

във улуците нощем кънти.

Кой да вярва, че в ново начало

този дъжд се превръща сега,

щом отдавна е то закъсняло,

щом пропуснат е вече мига?

Не престава дъждецът лиричен

със сълзи от очите на Бог

да вали над света прозаичен,

с който тайно е сключил облог.