Заваля, но през лятото сухо
тук със месеци дъжд не вали,
само вятър подухва и кухо
във улуците нощем кънти.
Кой да вярва, че в ново начало
този дъжд се превръща сега,
щом отдавна е то закъсняло,
щом пропуснат е вече мига?
Не престава дъждецът лиричен
със сълзи от очите на Бог
да вали над света прозаичен,
с който тайно е сключил облог.