Заваля, но през лятото сухо
тук със месеци дъжд не вали,
само вятър подухва и кухо
във улуците нощем кънти.
Кой да вярва, че в ново начало
този дъжд се превръща сега,
щом отдавна е то закъсняло,
щом пропуснат е вече мига?
Не престава дъждецът лиричен
със сълзи от очите на Бог
да вали над света прозаичен,
с който тайно е сключил облог.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
