Сълзи от перли
Сълзи от перли
Камбаната пак бие своята зла песен.
В душата ми остана само плесен.
Да тръгвам ли? Веднага!
Поемам пак към Ада...
Със крачки бавни поемам по пътеката,
аз вече знам и броя на паветата.
Била съм тук безкрайно много пъти...
Небето някак си сърдито ми се струва.
То знае, че сърцето ми на някой пак робува.
Ще падне гръм и дъжд ще завали.
Сълзи от перли ще има в моите очи.
Да взема ли чадър? Не, няма!
Ще ходя под дъжда засмяна.
И ще прикрия истината...
Звукът от бурята в небето
се слива с тази във сърцето.
Далече са морските вълни...
Далече като вчеращните ми мечти.
Не съм сама във този ден -
природата е с мен.
А тя ще ме прикрие...
Накрая е краят на дъгата -
натам ще отлети душата!
Сълзи от перли ще намериш във прахта,
заглушили болката, подтиснали страстта...
Така умира любовта!
Кремена Кънчева Кънчева19год.
04.03.2007год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Д-р Кремена Кънчева Всички права запазени