Сълзи от радост, сълзи от щастие.
Неизплакани, таени вътре в мен.
Сълзи от радост, сълзи от щастие.
Те чакаха го този ден.
А сляп съм бил за любовта ти.
Всичкото на този свят, инак толкова студен.
И сляп съм бил за нежността ти.
Онова, което ми е нужно всеки ден.
Сега прогледнал с грейнали очи,
звездици греещи в небето,
аз виждам твоите звезди,
пламтящи ярко на лицето.
Те искрят с любов и радост,
щастие даряват, нежност.
Съзвездие сме ние във нощта,
блещукащо до бялата луна.
© Николай Илиев Всички права запазени