Сълзите са чиста светена водица.
Сълзи от изплакана мъка…
Сълзите на клетото, бедно сираче.
Сълзи на самотна вдовица.
Сълзи за изгубена обич, разлъка…
На майчица скръбна сълзите,
проляти над болната рожбица скъпа.
На старост несретна сълзите…
Когато душата човешка поплаче,
щом сълзици кахърни пролее –
заедно с тях се излива, измива
и горчивата болка от нея.
© Елизавета Дорошенко Всички права запазени