Сълзите
на смелите ми и добри очи,
а пясъкът и тези лоши миди
принудиха морето да мълчи.
Вълните те заключиха в тъмници
и оковаха чайките със страх.
Медузите - добрите хубавици -
единствени тъжат за моя смях.
Те помнят как си бъбрех със морето
и скришом се целувах с радостта.
Сълзите - враговете ми заклети
обидиха най-синята мечта.
Разкъсаха и слънчевите прежди,
прогониха на лятото смеха.
Останаха сами със куп надежди,
че ще изкупят някак си греха.
Сега не им се сърдя както вчера -
обичам тези капчици вода
и тайно се опитвам да намеря
в сълзите си сърцето на дъжда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени