Mar 5, 2007, 9:23 AM

Сълзите

  Poetry
767 0 5
Една сълза за нещо се обиди
на смелите ми и добри очи,
а пясъкът и тези лоши миди
принудиха морето да мълчи.

Вълните те заключиха в тъмници
и оковаха чайките със страх.
Медузите - добрите хубавици -
единствени тъжат за моя смях.

Те помнят как си бъбрех със морето
и скришом се целувах с радостта.
Сълзите - враговете ми заклети
обидиха най-синята мечта.

Разкъсаха и слънчевите прежди,
прогониха на лятото смеха.
Останаха сами със куп надежди,
че ще изкупят някак си греха.

Сега не им се сърдя както вчера -
обичам тези капчици вода
и тайно се опитвам да намеря
в сълзите си сърцето на дъжда. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога сълзите са ни нужни-олеква на душата и очите стават по-красиви!Поне по това се различаваме от мъжете или не!?Пишеш хубаво Нели!!!
  • Много е хубаво! За колко ли много радост и тъга може да разкаже морският бряг? Никой не знае!
  • Благодаря ви, приятели!
  • Прекрасно!
    Браво!!!
  • Нека вали топъл летен дъжд!!!
    Нека има сълзи от радост в очите ти!!!
    И много, много усмивки!!!
    Чудесен стих!!! Поздрави, Нели!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...