15.08.2013 г., 18:50 ч.  

Сълзите на камъка 

  Поезия » Философска
5.0 / 5
732 0 6
Сълзите на камъка в тънките вени,
като в пясъчник бавно пълзят...
Може би ще отминат сърцето на времето
без да капнат и без да заспят...
Сълзите на камъка виждат промените,
от зората на времето - плът,
но не могат от чувствата уморени
да извикат на помощ плачът!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костадинова Всички права запазени

Предложения
  • Най-тъмно е в тунела на лъча. Блестящ отвън, той носи вътре мрака. И нотите на всяка тишина ечат в с...
  • От тази тишина ще оглушея. Такава тишина е подлудяваща. Прилича на жена ( привидно фея) а всъщност е...
  • В зеленото на моите очи все още онзи тъжен спомен диша. След счупено - лепеното личи и връзвам си ръ...

Още произведения »