Сълзите на тръгване
които от очите ти се стичат.
Поисках да ги изтрия - не посмях,
във тях прочетох свойто име.
Поисках да изпия устните,
по които сладостта се стича.
Поисках да ги изпия - не посмях,
шептяха нежно мойто име.
Поисках да те прегърна. И успях.
Не плачи. Не исках да те натъжавам.
И аз не искам да съм тъжна.
Не исках, но сърцето ме предаде.
Не питай сълзите за мене какво са.
Шепа дъжд, завалял ненадейно.
Остават минути броени - до тръгване.
Отново чувствам се... самотна.
А уж ти обещах да бъда силна.
Такава съм, единствено със теб.
Опитах се да не изглеждам слаба,
но силата в сълзите е в такъв момент .
Прегърнах те - не искам да си тръгваш.
Прегърнах те - изрекох те на глас,
извиках силно твойто име,
и... колко много те обичам аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени

