14.02.2008 г., 10:04

Сълзите на тръгване

733 0 11
Поисках да изтрия сълзите,
които от очите ти се стичат.
Поисках да ги изтрия - не посмях,
във тях прочетох свойто име.

Поисках да изпия устните,
по които сладостта се стича.
Поисках да ги изпия - не посмях,
шептяха нежно мойто име.

Поисках да те прегърна. И успях.
Не плачи. Не исках да те натъжавам.
И аз не искам да съм тъжна.
Не исках, но сърцето ме предаде.

Не питай сълзите за мене какво са.
Шепа дъжд, завалял ненадейно.
Остават минути броени - до тръгване.
Отново чувствам се... самотна.

А уж ти обещах да бъда силна.
Такава съм, единствено със теб.
Опитах се да не изглеждам слаба,
но силата в сълзите е в такъв момент .

Прегърнах те - не искам да си тръгваш.
Прегърнах те - изрекох те на глас,
извиках силно твойто име,
и... колко много те обичам аз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...