14 февр. 2008 г., 10:04

Сълзите на тръгване

728 0 11
Поисках да изтрия сълзите,
които от очите ти се стичат.
Поисках да ги изтрия - не посмях,
във тях прочетох свойто име.

Поисках да изпия устните,
по които сладостта се стича.
Поисках да ги изпия - не посмях,
шептяха нежно мойто име.

Поисках да те прегърна. И успях.
Не плачи. Не исках да те натъжавам.
И аз не искам да съм тъжна.
Не исках, но сърцето ме предаде.

Не питай сълзите за мене какво са.
Шепа дъжд, завалял ненадейно.
Остават минути броени - до тръгване.
Отново чувствам се... самотна.

А уж ти обещах да бъда силна.
Такава съм, единствено със теб.
Опитах се да не изглеждам слаба,
но силата в сълзите е в такъв момент .

Прегърнах те - не искам да си тръгваш.
Прегърнах те - изрекох те на глас,
извиках силно твойто име,
и... колко много те обичам аз!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...