14 feb 2008, 10:04

Сълзите на тръгване

731 0 11
Поисках да изтрия сълзите,
които от очите ти се стичат.
Поисках да ги изтрия - не посмях,
във тях прочетох свойто име.

Поисках да изпия устните,
по които сладостта се стича.
Поисках да ги изпия - не посмях,
шептяха нежно мойто име.

Поисках да те прегърна. И успях.
Не плачи. Не исках да те натъжавам.
И аз не искам да съм тъжна.
Не исках, но сърцето ме предаде.

Не питай сълзите за мене какво са.
Шепа дъжд, завалял ненадейно.
Остават минути броени - до тръгване.
Отново чувствам се... самотна.

А уж ти обещах да бъда силна.
Такава съм, единствено със теб.
Опитах се да не изглеждам слаба,
но силата в сълзите е в такъв момент .

Прегърнах те - не искам да си тръгваш.
Прегърнах те - изрекох те на глас,
извиках силно твойто име,
и... колко много те обичам аз!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...