Сълзите никога не парят.
Солта от тях е без следи.
Невидимо разяждат.
И изгарят.
В разпръснати живачно
чувства и мечти.
Желанията стенат в пепел.
На кладата, която
някой друг е изградил.
Дъхът поема устрем
и се дави в калта на локви
от лъжи.
Дори с крила ранени
птица е душата.
Запазиш ли я чиста,
винаги ще си високо ти.
© Мариета Вълчева Всички права запазени