Сълзите никога не парят.
Солта от тях е без следи.
Невидимо разяждат.
И изгарят.
В разпръснати живачно
чувства и мечти.
Желанията стенат в пепел.
На кладата, която
някой друг е изградил.
Дъхът поема устрем
и се дави в калта на локви
от лъжи.
Дори с крила ранени
птица е душата.
Запазиш ли я чиста,
винаги ще си високо ти.
© Мариета Вълчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
