1.11.2019 г., 21:02

Сълзите останаха в тълпата

637 0 0

Тръгнах сама сред тълпата

и тълпата в мен се прибра,

и застинаха всички

в унес за случващо се,

и почувствах, че слях се и аз.

 

Друг път с теб се движехме двете.

И на място захвърлихме целия плач.

Остана.Без да забележат,

се престорихме на деца в тяхната игра.

 

И вървяхме, пречупили себе си,

а другите - изградени чрез нас.

Колко парещи погледи,

скрили навярно ранени сърца!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...