Тръгнах сама сред тълпата
и тълпата в мен се прибра,
и застинаха всички
в унес за случващо се,
и почувствах, че слях се и аз.
Друг път с теб се движехме двете.
И на място захвърлихме целия плач.
Остана.Без да забележат,
се престорихме на деца в тяхната игра.
И вървяхме, пречупили себе си,
а другите - изградени чрез нас.
Колко парещи погледи,
скрили навярно ранени сърца!
© Мария All rights reserved.