Сълзите си видях като на длан
* * *
Сълзите си видях като на длан -
кристално чисти, пълни с черен огън
и в отражението на светлия им плам
разбрах, че да се възродя аз мога...
Зад образа във мръсното стъкло
видях безкрайност и една надежда.
Те черно-бели, вплетени в едно,
през мрака сив красиво се процеждат...
От дивия копнеж във две ръце,
останали студени и бездомни,
получих сили за това сърце
да преживее бури и погроми.
С мълчанието без клетви и обиди,
с криле, пречупени на две,
аз полетях, за да не падна пак,
за да накарам този кръг да спре.
Да спре да се върти животът
зад маските, зад фалш и празнота
и да се смея утре на съдбата,
когато ми подхвърли любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
