Ще дойде времето, когато
най-после ще ги прочетеш -
онези стихове, в които плаках
от всичкото ти необичане...
Тогава ще си по-самотна,
дори от гроб без камък над земята.
Забравен аз ще съм и болен,
със криво тяло, без душа...
Но ти чети и препрочитай -
там, някъде ще ме намериш.
Защото мразех те и те обичах,
в написана любов на редове... ...