Сълзите ти ще изкопаят яма...
Ще дойде времето, когато
най-после ще ги прочетеш -
онези стихове, в които плаках
от всичкото ти необичане...
Тогава ще си по-самотна,
дори от гроб без камък над земята.
Забравен аз ще съм и болен,
със криво тяло, без душа...
Но ти чети и препрочитай -
там, някъде ще ме намериш.
Защото мразех те и те обичах,
в написана любов на редове...
Ще станем непознати, чужди.
И всяко чувство ще е тъжен спомен.
Навярно болката ще ни е още нужна,
да умори сърцата ни, като пресъхнал корен...
Ще дойде времето, разделно. Идва...
И няма да извърнем погледи.
От гордост - глупава, обидени,
незнайно на какво отгоре...
Сега те виждам. Нищо, че те няма.
Онази буца в гърлото, заседнала.
Сълзите ти ще изкопаят яма,
но вече никога не ще ме гледат...
Стихопат.
/DannyDiester/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
