16.08.2011 г., 22:49

Съмнение

893 2 0


Съмнявам се във всяка твоя дума,
изречена по мой адрес в нощта.
Съмнявам се в честната ти дума
и в клетвите ти в любов дори.

Не вярвам вече на нито един звук,
излязъл от лъжливата твоя уста.
Не искам да те срещам даже
насън в кошмарите си нощем.

Съмнявам се във всичко около теб,
сякаш създал си го самият ти.
Очите ти лъжат за нежността,
устните проклинат в мен любовта.

Не си мъжът, роден за мен,
не си слънцето, изгряло в моето сърце,
а си човек от света презрян
и най-много от една жена - от мен!

Гр. Хасково

02.04.2007 г./ 22:00 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мечтателка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...