Aug 16, 2011, 10:49 PM

Съмнение

  Poetry » Love
890 2 0


Съмнявам се във всяка твоя дума,
изречена по мой адрес в нощта.
Съмнявам се в честната ти дума
и в клетвите ти в любов дори.

Не вярвам вече на нито един звук,
излязъл от лъжливата твоя уста.
Не искам да те срещам даже
насън в кошмарите си нощем.

Съмнявам се във всичко около теб,
сякаш създал си го самият ти.
Очите ти лъжат за нежността,
устните проклинат в мен любовта.

Не си мъжът, роден за мен,
не си слънцето, изгряло в моето сърце,
а си човек от света презрян
и най-много от една жена - от мен!

Гр. Хасково

02.04.2007 г./ 22:00 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мечтателка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...