2.02.2008 г., 8:12

Съмнение

1.4K 0 6

СЪМНЕНИЕ

 

Ех, ще става  ученичка

мъничката ми сестричка.

Тича весела, засмяна.

Често, често пита мама:

"Нали вече съм голяма?

Имам чанта и букварче -

то е моето другарче."

Деня прекарва във игри,

със куклите си още спи.

Вярно, тази есен Вичка

трябва да е ученичка.

Мен обаче ме съмнява,

че тя раничко ще става.

Мисля, че ще закъснява.

И със котето дори

трудно ще се раздели.

Как тогава нашта Вичка

ще е първа ученичка?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...