2.02.2008 г., 8:12

Съмнение

1.4K 0 6

СЪМНЕНИЕ

 

Ех, ще става  ученичка

мъничката ми сестричка.

Тича весела, засмяна.

Често, често пита мама:

"Нали вече съм голяма?

Имам чанта и букварче -

то е моето другарче."

Деня прекарва във игри,

със куклите си още спи.

Вярно, тази есен Вичка

трябва да е ученичка.

Мен обаче ме съмнява,

че тя раничко ще става.

Мисля, че ще закъснява.

И със котето дори

трудно ще се раздели.

Как тогава нашта Вичка

ще е първа ученичка?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....