СЪМНЕНИЕ
Ех, ще става ученичка
мъничката ми сестричка.
Тича весела, засмяна.
Често, често пита мама:
"Нали вече съм голяма?
Имам чанта и букварче -
то е моето другарче."
Деня прекарва във игри,
със куклите си още спи.
Вярно, тази есен Вичка
трябва да е ученичка.
Мен обаче ме съмнява,
че тя раничко ще става.
Мисля, че ще закъснява.
И със котето дори
трудно ще се раздели.
Как тогава нашта Вичка
ще е първа ученичка?
© Лилия Велчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
