17.06.2023 г., 15:54  

Съмнение

924 4 3

Кой казва, че самотните жени са слаби

Те,  пият за утеха двойното кафе

Остават в мислите си млади

И имат силно, влюбено сърце.

 

Отпиват бавно, като за наслада

Поемат пътят стръмен и суров

Те, не признават никаква раздяла

Юмрукът им е винаги готов. 

 

Те, носят укора и щастието във едно

Тихо хлъзгат се през ледени полета

Слзите им напълват своето ведро

Верността им - композиция

на колелета.

 

И без съмнение!

Почитайте самотните жени

Те, сили дават ви във вашите дни

Любов ли подарят е  Знак

За щастието е усмихнат флаг! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Найстина си споделила истината и реалноста на самотната жена!Силен стих пропит с голяма истина!Поздравления ,Миме!!!
  • Обичам самотните жени, защото могат да бъдат всеотдайни в любовта. Те са интернационално богатство! А ти си написала много хубав стих, Мария. Поздравявам те!
  • Съгласна съм с теб! Да, самотните жени са силни за двама! Хареса ми!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...