28.01.2005 г., 15:22

Съмнението

1.1K 0 0

Съмнението...гадна черна твар!
Защо намери в мене почва?
Защо растеш ти гнило семе?
Защо живота ми отнемаш?
Покълваш хилаво отроче
и тровиш - тумор гаден, мръсен!
Ти свойте пипала разстилаш
и радоста ми с паяжина покриваш.

Махни се! Бягай надалече!
А ти се хилиш -
"Не можеш ме изпъдиш вече!"

Ах, змийченце подло, черно,
ти, изчадие незнайно, скверно!
Ах, как те мразя. Отиди си
и болката със себе отнеси си!

Аз цял живот ли ще те гледам
как пускаш корени в сърцето,
как храниш се от мойте чувства,
как вярата във мене се пропуква?
Борба завинаги ще бъде 
и знам го, но не го допускам.
Ще те изоравам и отново
ти гнило, нагло ще поникваш.
И битката за мен със тебе
ще бъде епос и молитва. 
Ще се разкъсвам между всичко друго
за да си нахранено - ЕДНИЧКО!

Ще трябва да си те отглеждам, 
а може и да те развъждам,
защото плевелите рядко
не дават семе, не пленяват...
Съмнение жестоко ти си
и с жълти зъби ми се смееш...
Иди си моля те, иди си
и в чуждо тяло място намери си.

     .............

Напразно?!
Зная, зная вече,
та ти съвсем не си далече.
Стоиш зад ъгъла и чакаш
да дойде скоро твойто време.
Аз дверите не ще затворя
не ще душата ми да се съвземе.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...