14.08.2007 г., 9:54

Съмва се

1.3K 0 3
 

Съмва се, но още не съм лягала -

загледах се в старите си грешки.

Душата ми тежи - почти е грохнала.

Почти, под напора на бурите.

Разсъмва се, а аз не мога да насмогна -

изкарах 5 касети стари блусове.

Изкарах ги, но не мога да си спомня:

кога ли съм обичала безвкусие?!


Разсъмна се и вече не е истинско

това, което вчера ме преследваше.

Остана полъха за смътно време -

за Времето на първите ни стонове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Обичаща Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...