Съмва се, но още не съм лягала -
загледах се в старите си грешки.
Душата ми тежи - почти е грохнала.
Почти, под напора на бурите.
Разсъмва се, а аз не мога да насмогна -
изкарах 5 касети стари блусове.
Изкарах ги, но не мога да си спомня:
кога ли съм обичала безвкусие?!
Разсъмна се и вече не е истинско
това, което вчера ме преследваше.
Остана полъха за смътно време -
за Времето на първите ни стонове.
© Обичаща All rights reserved.