14.03.2007 г., 23:17

СЪН

1.2K 0 5
Сънувах, че отново с тебе бях,
в леглото ти, настръхнала от страст,
косите ми разрошени небрежно,
отпусната в прегръдките ти нежни.

Мечтите си да сбъдна не успях,
до устните ти повече не се допрях,
сънувах, че отново с тебе бях,
в съня си, аз от щастие летях.

Сънувах, че отново с тебе бях,
целувах устните ти във захлас,
а ти в ухото ми шептеше...
"сънуваш, събуди се вече!!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбира се Георги,нямам нищо противБлагодаря Ви!!
  • Много е добро.. Красиво.. Браво Зорница. Бих желал да го публикувам на уебсайта си-Ако разрешиш разбира се
  • Това е нещо повече от признание...бяло и в същото време преливащо от чувства. Поздрав!
  • Много е хубаво!
  • Зори, защо ли това хубаво стихотворение ми напомни за човека, на когото съм посветила "Бяло" и за още някой......Благодаря ти за този романтичен полъх.....И ако ми позволиш бих искала да ти отговоря с нещо кратко написано от мен преди 14години.....казва се "Повик"
    Не искам аз да бъдем безразлични,
    да бъдем тъй далеч един от друг
    във този свят на мъка и на грижи
    да бъдем ....безответни.

    Да търсим пътища и мънички пътечки,
    и бяла светлина във тъмна нощ,
    сърца, които лутат се самички
    в пространството наречено ЖИВОТ.....

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...