14.03.2007 г., 23:17

СЪН

1.2K 0 5
Сънувах, че отново с тебе бях,
в леглото ти, настръхнала от страст,
косите ми разрошени небрежно,
отпусната в прегръдките ти нежни.

Мечтите си да сбъдна не успях,
до устните ти повече не се допрях,
сънувах, че отново с тебе бях,
в съня си, аз от щастие летях.

Сънувах, че отново с тебе бях,
целувах устните ти във захлас,
а ти в ухото ми шептеше...
"сънуваш, събуди се вече!!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбира се Георги,нямам нищо противБлагодаря Ви!!
  • Много е добро.. Красиво.. Браво Зорница. Бих желал да го публикувам на уебсайта си-Ако разрешиш разбира се
  • Това е нещо повече от признание...бяло и в същото време преливащо от чувства. Поздрав!
  • Много е хубаво!
  • Зори, защо ли това хубаво стихотворение ми напомни за човека, на когото съм посветила "Бяло" и за още някой......Благодаря ти за този романтичен полъх.....И ако ми позволиш бих искала да ти отговоря с нещо кратко написано от мен преди 14години.....казва се "Повик"
    Не искам аз да бъдем безразлични,
    да бъдем тъй далеч един от друг
    във този свят на мъка и на грижи
    да бъдем ....безответни.

    Да търсим пътища и мънички пътечки,
    и бяла светлина във тъмна нощ,
    сърца, които лутат се самички
    в пространството наречено ЖИВОТ.....

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...