zozornica (Зорница Митева) zozornica (Зорница Митева)
8
Mar 14, 2007, 11:17 PM

СЪН

  Poetry
1.2K 0 5
Сънувах, че отново с тебе бях,
в леглото ти, настръхнала от страст,
косите ми разрошени небрежно,
отпусната в прегръдките ти нежни.

Мечтите си да сбъдна не успях,
до устните ти повече не се допрях,
сънувах, че отново с тебе бях,
в съня си, аз от щастие летях.

Сънувах, че отново с тебе бях,
целувах устните ти във захлас,
а ти в ухото ми шептеше...
"сънуваш, събуди се вече!!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Митева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • zozornica (Зорница Митева)
    zozornica (Зорница Митева)
    Разбира се Георги,нямам нищо противБлагодаря Ви!!
  • GeorgeP (Георги Парапитев)
    GeorgeP (Георги Парапитев)
    Много е добро.. Красиво.. Браво Зорница. Бих желал да го публикувам на уебсайта си-Ако разрешиш разбира се
  • DRUGATA (Искам)
    DRUGATA (Искам)
    Това е нещо повече от признание...бяло и в същото време преливащо от чувства. Поздрав!
  • juliet007 (Эоя Михова)
    juliet007 (Эоя Михова)
    Много е хубаво!
  • Melanie (Елица Георгиева)
    Melanie (Елица Георгиева)
    Зори, защо ли това хубаво стихотворение ми напомни за човека, на когото съм посветила "Бяло" и за още някой......Благодаря ти за този романтичен полъх.....И ако ми позволиш бих искала да ти отговоря с нещо кратко написано от мен преди 14години.....казва се "Повик"
    Не искам аз да бъдем безразлични,
    да бъдем тъй далеч един от друг
    във този свят на мъка и на грижи
    да бъдем ....безответни.

    Да търсим пътища и мънички пътечки,
    и бяла светлина във тъмна нощ,
    сърца, които лутат се самички
    в пространството наречено ЖИВОТ.....

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0