Вървя по някаква странна пътека.

Къде ли ме води?

Всичко наоколо е тъмно и мрачно,

толкова е трудно по тази странна пътека!

Къде ли ме води?

Храсти бодливи, мрачна завеса, високи и гъсти дървета,

толкова е страшно по тази странна пътека.

Къде ли ме води?

Гарван се чува да грачи зловещо,

тъй е далече и сякаш е близо.

Тръпки ме побиват и поляна пред мене.

Колко е близо, а не мога да я достигна!

Гарван отново, птица нещастна!

Защо ли ме плаши?

И още веднъж. След нея бухал,

и после вълк, та аз съм в гора,

а не на някаква странна пътека!

Потръпвам отново и...

О, Боже - красив е! Орелът в небето!

Плясва с крила и аз се събудих!

Сън било е! Няма страшно.

Няма я гората зловеща и

пътеката странна.

Затварям очи и отново орелът...