4.06.2008 г., 19:46

Сън

1.2K 0 5
 

Сън

 

Не се събуждам от този сън!

Че не е кошмар, чак не мога да повярвам!...

Не знам сега коя ли съм?

Чужди чувства ли открадвам?

 

Не съм ангел... Съжалявам!                

Колко грях съм сторила?

Защо пак да ме обичаш ти давам?!

Лъжа се, че с желанията си съм се преборила...

 

Моите целувки не ти ли горчат?

Следи оставям, само рани...

Но устните ми си мълчат.

По дяволите - защо за мен няма забрани?

 

И чуждо е леглото, на което спя...

ТЯ не ме ли мрази... ?!

... Понеже с нея си, но с мен - през нощта...

Няма как от мойте ласки да те опази...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андреа Емилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах! Поздрави!
  • Доста добро. Концепцията която си използвала е забележителна.
  • Идеята е много интересна... И с право си го казала "... Понеже с нея си, но с мен - през нощта... Няма как от мойте ласки да те опази..." .. Продължавай да обичаш (а и да бъдеш обичана въпреки пречките, въпреки хората... въпреки ВСИЧКО!Та нали любовта точно е най-важното нещо? Та тя е смисълът на живота

  • Хареса ми замисъла. Готин стих, поздрав от мен
  • Следи оставям, само рани...
    Но устните ми си мълчат.

    Интересен стих!
    Поздрави!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...