Сън
Сън
Не се събуждам от този сън!
Че не е кошмар, чак не мога да повярвам!...
Не знам сега коя ли съм?
Чужди чувства ли открадвам?
Не съм ангел... Съжалявам!
Колко грях съм сторила?
Защо пак да ме обичаш ти давам?!
Лъжа се, че с желанията си съм се преборила...
Моите целувки не ти ли горчат?
Следи оставям, само рани...
Но устните ми си мълчат.
По дяволите - защо за мен няма забрани?
И чуждо е леглото, на което спя...
ТЯ не ме ли мрази... ?!
... Понеже с нея си, но с мен - през нощта...
Няма как от мойте ласки да те опази...
© Андреа Емилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Харесах! Поздрави!
-
Доста добро. Концепцията която си използвала е забележителна.
-
Идеята е много интересна... И с право си го казала "... Понеже с нея си, но с мен - през нощта... Няма как от мойте ласки да те опази..." .. Продължавай да обичаш (а и да бъдеш обичана въпреки пречките, въпреки хората... въпреки ВСИЧКО!Та нали любовта точно е най-важното нещо? Та тя е смисълът на живота
-
Хареса ми замисъла. Готин стих, поздрав от мен
-
Следи оставям, само рани...
Но устните ми си мълчат.
Интересен стих!
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
