amidala (Миряна Николаева)
9 14
2.10.2008 г., 13:43 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
956 0 3

                                                       СЪН

Не вярвам да ти липсвам,

когато звездите заблестят,

когато слънцето те милва,

а луната ти пее с щурците...

И въпреки това знам, че ще ме галиш,

ще ме целуваш и прегръщаш,

ще мислиш за мен, само за мен...

Докато се събудя

отново ще си моя сън, моя блян, моя кошмар...

Дали си с друга или сам -

без мен си там, аз знам...

Ще бързам да заспя, за да те зърна...

Ще тичам и ще чакам да те видя...

Пак там, все там...

за да не кажеш, че моята любов  те мъчи!

Ще бъдеш, знай, в моята душа...

В моята душа, догде умра...

 

 

 

© Миряна Николаева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??