amidala (Миряна Николаева)
9 14
Oct 2, 2008, 1:43 PM

Сън 

  Poetry » Love
985 0 3

                                                       СЪН

Не вярвам да ти липсвам,

когато звездите заблестят,

когато слънцето те милва,

а луната ти пее с щурците...

И въпреки това знам, че ще ме галиш,

ще ме целуваш и прегръщаш,

ще мислиш за мен, само за мен...

Докато се събудя

отново ще си моя сън, моя блян, моя кошмар...

Дали си с друга или сам -

без мен си там, аз знам...

Ще бързам да заспя, за да те зърна...

Ще тичам и ще чакам да те видя...

Пак там, все там...

за да не кажеш, че моята любов  те мъчи!

Ще бъдеш, знай, в моята душа...

В моята душа, догде умра...

 

 

 

© Миряна Николаева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??