amidala (Миряна Николаева) amidala (Миряна Николаева)
9
Oct 2, 2008, 1:43 PM

Сън

  Poetry » Love
1.3K 0 3

                                                       СЪН

Не вярвам да ти липсвам,

когато звездите заблестят,

когато слънцето те милва,

а луната ти пее с щурците...

И въпреки това знам, че ще ме галиш,

ще ме целуваш и прегръщаш,

ще мислиш за мен, само за мен...

Докато се събудя

отново ще си моя сън, моя блян, моя кошмар...

Дали си с друга или сам -

без мен си там, аз знам...

Ще бързам да заспя, за да те зърна...

Ще тичам и ще чакам да те видя...

Пак там, все там...

за да не кажеш, че моята любов  те мъчи!

Ще бъдеш, знай, в моята душа...

В моята душа, догде умра...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миряна Николаева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0