29.05.2010 г., 13:52 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
884 0 13
Във утро, измито от тънки заблуди,
видях те у мен превъзмогнат и сам.
Целунах очите ти и се събудих,
преляла от вечност. Сега вече знам,
че спра ли да дишам, във теб ще остане
последния дъх на далечни мечти.
И може би някога просто ще можеш
да ги нарисуваш и пресътвориш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Предложения
: ??:??