29.05.2010 г., 13:52 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
811 0 13

 

 

 

Във утро, измито от тънки заблуди,

видях те у мен превъзмогнат и сам.

Целунах очите ти и се събудих,

преляла от вечност. Сега вече знам,

 

 

че спра ли да дишам, във теб ще остане

последния дъх на далечни  мечти.

И може би някога просто ще можеш

да ги нарисуваш и пресътвориш.

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??