May 29, 2010, 1:52 PM

Сън 

  Poetry » Love
914 0 13
Във утро, измито от тънки заблуди,
видях те у мен превъзмогнат и сам.
Целунах очите ти и се събудих,
преляла от вечност. Сега вече знам,
че спра ли да дишам, във теб ще остане
последния дъх на далечни мечти.
И може би някога просто ще можеш
да ги нарисуваш и пресътвориш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Random works
: ??:??